Добруджанските народни танци са подчинени и тясно свързани със земеделския труд на нивата и почитта към хляба. Добруджанеца е приклекнал, с изпъчени гърди и тяло, наведено напред, искайки да покаже трудолюбието, силата и тежестта на отрудения човек. Много от движенията на ръцете при мъжете имитират сеене, жънене, връзване на снопите и прибиране на реколтата. Използват се допълнителни реквизити, като шиници, стомни, бъклици. Жените използват плавни движения на ръцете, които изящно полюшват, сякаш са златните класове на Добруджа. Някои от движенията имитират замесване на хляба, а в много от танците се използват и дървените лъжици.
Характерни движения за тази област са кляканията, „добруджанското набиване“, „ход с подскок“, „причукването“, люшовете, извиването на тялото наляво и надясно, както и разтърсването на раменете.
Популярни танци и хора са „Лявата“, „Ръка“, „Сборенка“, „Добруджански ръченик“, „Опас“, „Данец“, „Куцата“, „Варненски танц“. Тактовия размер е предимно 2/4, 9/8, 7/8, но се среща и 5/16, 7/16.
Специфични обичаи за Добруджанската област, са „ Буенек“, Еньова буля“ и др.
Традиции и обичаи в Добруджанската фолклорна област
Музикални инструменти в Добруджанската фолклорна област
Добруджански женски носии:
Добруджански танц:
Няма коментари:
Публикуване на коментар