Шопска етнографска област

   Шопската фолклорна област обхваща част от Югозападна България. На изток - ихтиманските възвишения, на запад граничи със Сърбия, на север стига до Стара планина, а на юг до Осоговската планина и Рила. В тази област наред с така наречените „шопи“, са и „граовците“ (Перник, Брезник, Трън). Тук хората се отличават с чувството си за хумор, остротата на ума си и неспокойния дух. Този характер е неизменна част и от тукашния фолклор, който се различава коренно от всички други фолклорни области на България.

   Шопския танц е толкова лек и пъргав, сякаш танцьорите не стъпват по земята. В същото време е сложен, динамичен, темпераментен и изисква координация на движенията на тялото през цялото време. Играе се с високи крака, а ръцете в повечето случаи са хванати на пояс. Изобилства от „хлопки“, „спусъци“, кръгове по земята и във въздуха, „косички“, „мотички“. Характерно за жените е „натрисането“, при което цялото тяло трепери от кръста на горе. Известни движения са „шопска“, „граовка“, „ръченична“. Танцът винаги е придружен с енергично провикване, за да се подчертае.

   Специфични хора са „Граовско“, „Четворно“, „Ситно шопско“, „Петрунино“, „Кюстендилска ръченица“, „Бистришка копаница“, „Йове“ Изпълняват се 2/4, 11/16, 13/16, 9/16, 7/16 тактови размери.

   Народните инструменти са гъдулка, двоянка, овчарска свирка, тъпан и др.

   Народните обичаи, характерни през пролетта в шопската фолклорна област са Йеремия, Благовец, Лазаруване и др.

Традиции и обичаи в Шопската фолклорна област
Музикални инструменти в Шопската фолклорна област

   Шопски женска и мъжка носия:

   Шопски танц: