История на българската носия

   До преди около шесдесет години народната ни носия бе и вид документ за самоличност. По отличителните й белези можеше да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не бяха просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение. Малцина са тези, които знаят колко стара е тази традиция. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, но истината за възрастта на нашата носия ще надхвърли и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.


   Носията е традиционно облекло на даден народ или етническа група, като те винаги са били създавани според разбиранията и вкусовете на хората, съставящи дадена етническа единица. Те се характеризират с многопластие (изградени от много отделни дрехи, облечени една върху друга) и обикновено са доста тежки. Женските носии, в сравнение с мъжките са по-обемни и по-богати. Може да преобладават определени цветове (като черния в каракачанската носия), както и разнообразни (българската носия). Задължителни елементи са престилка, забрадка, сукман, калци, рокля, колан, риза и др. Носиите са свързани с традициите и обичаите на даден народ. Всеки народ си има своя национална носия. Тя е основната носия. Освен нея има и много различни други. В България за всеки край, за всяка област си има различна носия, което прави българският фолклор много богат.

   Според етнографите произходът на носията е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт – турци, гърци, албанци и власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

   Българските народни носии се класифицират спрямо това, дали са носени от мъж или жена, и географското местоположение:

• Добруджанска народна носия
• Северняшка народна носия
• Пиринска народна носия
• Родопска народна носия
• Странджанска народна носия
• Тракийска народна носия
• Шопска народна носия